Непринудена Азия: прилики в многообразието
This post is intended to provide some background information, while saving a bit of paper, for a small exhibit of my work in Plovdiv, Bulgaria at Whiskey Bar Sandak on September 15, 2020. Hence, the Bulgarian instead of English. I will get the English translation up shortly. Thanks for stopping by the exhibit, but if you were unable to make it, the photos are below along with the descriptions.
Целта на тази фотоизложба е да представи малка част от хората и културите от няколко страни – Индия, Япония, Мианмар, Тайланд, и Камбоджа – уникални в различията си, но и сходни по природа. Първоначално, когато откриваме уникалните черти на хора, групи, общности и общества, те могат да изглеждат екзотични, интригуващи или дори странни. Фотографията ни дава възможност да уловим красотата на различията и многообразието, като същевременно представя приликите в познати действия, поведения, емоции и желания.
Тед Стентън е от САЩ, но в момента живее в Пловдив. Опитът му във фотографията започва докато служи като снайперист в Корпусът на морската пехота на САЩ, където използва фотографията за събиране на разузнавателни данни в зони на военни действия. С течение на времето неговата работа се развива, като се простира от изследване на ежедневието в различни култури по света до документиране на глобални хуманитарни усилия и правата на човека. Работи в Пловдив като фотограф, като същевременно провежда семинари и занимания по фотография. Надява се скоро да включи и фотографски обиколки за малки групи, които да помогнат на желаещите да преживеят и уловят по-малко посещаваните райони на Югоизточна Азия.
1. Па’О жени и деца на пазар – Каку Пагоди, Мианмар
Хората от етноса Па’О живеят предимно в източния регион на Мианмар и са седмата по брой на населението етническа група в страната. Според местна легенда, Па’О хората са потомци на женски дракон и местен шаман. Па’О хората и днес носят цветни турбани, които представляват техния драконов прародител.
2. Майка готви в дома си – село Баан Хуай Хи, Тайланд
Баан Хуай Хи е малко селце в подножието на планината Дой Пуи, населено с етническата група Карен. В традицията на Карен се казва, че животът на семейството се върти около огъня в дома. Следователно домът е изграден около огъня. Ако бракът в едно семейство се разпадне, огънят се унищожава.
3. Сантана – един йоги в център Табауа - Танлин, Мианмар
Създаден през 2007 г. от Ашин Отамасара, център Табауа подсигурява подслон и храна за повече от 3000 йоги (хора, които практикуват медитация), включително възрастни, болни, слепи, глухи, инвалиди, бездомни, хора с психични заболявания, пристрастени към алкохол и наркотици и всички други в нужда. Няма ограничение на броя хора, време на престой, възраст, здравословно състояние, националност, социален статус, религия и др. Всички са добре дошли. Храната, подслонът, медицинските грижи, образованието и ученията по медитация се предоставят безплатно. Центърът се поддържа от доброволци и дарения. Всяка сутрин в 5 часа монасите от центъра, заедно с доброволци, тръгват боси по улиците на Янгон (столицата на Мианмар) и района, събирайки милостиня. Даренията включват пари, провизии от първа необходимост и храна, които подсигуряват около 10,000 хранения всеки ден за хората в центъра.
4. Татуиран Рокабили фен си поема дъх и се наслаждава на шоуто - Токио, Япония
Рокабили фен групите, известни като Ролери (Rollers), са всеотдайни фенове на модата и музиката от 50-те години. Всяка неделя “Непознатите” и други рокабили фен групи се срещат да танцуват на входа на парка Йойоги в Токио.
Хората с татуировки не винаги са гледани в позитивна светлина в Япония. За някои тази отрицателна нагласа е вследствие асоциацията на татуировките с японската мафия Якудза или практика от 17-ти век, когато престъпниците са били татуирани като форма на наказание. Независимо от това, повечето хора с татуировки в Япония днес са просто средностатистически граждани.
5. Жена от етнос Чин с традиционни татуировки на лицето – щата Чин, Мианмар
В планинския и труднодостъпен район на щата Чин в Мианмар жените са известни със своите забележителни татуировки на лицето. Всяко от Чин племената, които наброяват около 60, има уникален дизайн на татуировките. Има различни обяснения за тази практика, но точният произход е неизвестен. Една от легендите разказва, че Чин семействата започват да татуират дъщерите си, за да прикрият красотата им и да ги предпазят от отвличания. През 60-те години социалистическото правителство на Мианмар забранява практиката с надеждата да отърве страната от стари традиции и да въведе нова модерна ера. Има много малко останали Чин жени с татуировки на лицето и за съжаление традицията може скоро да изчезне.
6. Летвей (Lethwei) боксьори се съревновават без ръкавици - Янгон, Мианмар
Много хора познават Муай-тай (Muay Thai), националния спорт на Тайланд. Малко обаче знаят, че този тип бойно изкуство всъщност произхожда от Камбоджа. Камбоджанският стил, Прадал Серей (Pradal Serey) или свободна борба, е същият като Муай-тай, въпреки че ударите с лакти са по-често срещани в Камбоджа.
Подобен стил борба съществува и в съседната страна Мианмар, наричан Летвей. Има обаче няколко съществени разлики между Летвей и другите две форми на бойно изкуство. Докато Муай-тай е известен като „Изкуството на 8 крайника“, Летвей е известен като „Изкуството на 9 крайника“, тъй като ударите с глава са позволени. Допълнителна разлика е, че бойците на Летвей не използват ръкавици, а само ленти и марля увити на ръцете. Най-съществената разлика е, че мачовете на Летвей свършват само по два начина, с равенство или нокаут. Ако нокаут не бъде постигнат в края на мача, той се обявява за равен, без победител. Преди двубоя и след победата, бойците изпълняват „боен танц“, наречен Летвей йей.
7. Деца се наслаждават на сянка и малко лакомство на върха на Ратанабон Пагода Мрау У, Мианмар
В Мианмар често може да се забележат деца, които разбъркват малък зелен плод, наречен майун, в съд от бамбукова тръстика като се получава паста, която те консумират с наслада.
Мрау У се намира в щата Ракхайн (бивш Аракан) разположен на западния бряг на Мианмар. Стотиците храмове и пагоди, концентрирани в града, го правят интересна археологическа дестинация, която едва от скоро е достъпна за туристи. За съжаление, между мианмарското правителство и хората от щата Ракхайн има бурни въоръжени конфликти, включително и конфликти с мюсюлманската етническа група Рохинга. Въпреки политическите раздори и етническите конфликти, без никакво преувеличение, хората от Мианмар са едни от найприветливите и любезни хора в света.
8. Рибар на езерото Инле по залез слънце - Няунгшве, Мианмар
Мъжете от този регион обикновено започват да ловят риба на 13-годишна възраст и понякога продължават до около 75 години. За да държат ръцете си свободни за да могат да боравят с мрежата и копието си, рибарите Инта са се приспособили към метод, с който гребат и управляват лодката с единия крак, докато балансират с другия. Голямата конусовидна мрежа се спуска във водата, където рибата се събира. След това рибарите използват копието през отворения връх за да хванат рибата. Този метод на риболов вече не е много популярен поради използването на рибарски мрежи, което е по-ефективно в днешно време. Въпреки това, техниката на акробатичното гребане и управляване на лодката се използва и до днес.
9. Мъж от племето Бунонг готви супа в стъбло от бамбук дълбоко в джунглата провинция Мондулкири, Камбоджа
Племето Бунонг е аборигенско камбоджанско малцинство, което живее предимно в провинцията Мондулкири в Камбоджа. Бунонг традиционно са фермери, които сами отглеждат храната си и получават всичко, от което имат нужда, за да оцелеят, от джунглата. Всеки излишък обикновено се търгува. И до днес това е факт, като най-разпространената продукция е ориз и банани. Сладки картофи и кашу постепенно стават също популярни поради голямо търсене.
10. Рано сутрин на моста У Бейн (U Bein) – Амарапура, Мианмар
Мостът У Бейн се намира извън град Мандалей. Той се простира на 1,2 км през езерото Таун Та Ман и се смята, че е най-старият и дълъг мост от тиково дърво в света. Мостът има 1 086 стълба, въпреки че някои от първоначалните стълбове са заменени с бетонни. Има 9 участъка от моста с подвижни дъски, които позволяват преминаване на лодки и баржи.
11. Млад монах чирак се облича с помощ - манастир Маханандар, Кяунг Су, Мианмар
Мианмар е предимно будистка държава от векове и е най-религиозната будистка държава в света. Приблизително 80-90 процента от населението практикува будизъм и страната има найвисокия процент монаси и монахини. Очаква се всяко момче на възраст между 7 и 13 години да прекара поне няколко седмици или няколко месеца като новак монах. Много бедни семейства използват възможността да изпратят децата си в манастири, тъй като това им осигурява безплатно образование, а за някои и по-добър живот.
Младите начинаещи монаси са все още просто деца, често може да се видят да бягат, да се смеят, да играят и понякога да се държат лошо. Младият монах на снимката, заедно с други двама, най-малкият от които едва на 5 години, прекараха част от сутринта си, сгушени около един лаптоп, гледайки Капитан Америка: Гражданска война.
12. Баща и дъщеря с няколко допълнителни стола - Банкок, Тайланд
Храната играе централна роля във всеки социален повод в Тайланд. Семейството и приятелите често се обединяват и споделят чрез храната. Уличната храна е много популярна в Азия и емблематична за културата. Когато обаче става въпрос за качество и разнообразие, е трудно да се надмине Тайланд.
13. Самотна книга сред мобилни телефони – Токио, Япония
Проучване за 2015 г. от културно изследователския институт на японската обществена телевизия установи, че средностатистическият човек, работещ в Япония, отделя по 1 час 19 минути на ден, пътувайки до и от работа. Хората, работещи в и около Токио, средно пътуват по 1 час 42 минути на ден. Токио има удобна и всеобхватна железопътна система през града и префектурата. Най-добрият начин за пътуване е с влак или метро. Средно около 8,7 милиона души използват системата на метрото в Токио на ден.
14. Фестивал за Китайската Нова Година – Чианг Май, Тайланд
Червеното е цвят, който се смята, че носи късмет и предпазва от зли духове. Идеята идва от легенда за свиреп звяр – бик с лъвска глава, наречен Ниан, който тероризира селяните на Нова година. Звярът обаче се страхувал от огън, шум и червения цвят. Новогодишният фестивал, който продължава 15 дни, се провежда на базата на лунния календар. Точните дни варират от година на година, но падат между 21 януари и 21 февруари. Китайските фестивали по света са изпълнени с червени цветове, светлина и звук. Често се срещат фойерверки, танци и звънци, както и много храна.
15. Ресторант край брега на реката - Киото, Япония
Киото често се счита за културната столица на Япония. Той е дом на много будистки храмове, синтоистки светилища, дворци и градини. Има и няколко местни специалитета и традиции, включително: йодофу (тофу с топла вода), кио-гаши (традиционни японски сладкиши), киоясай (зеленчуци, типични за региона), чай уджи (зелен чай от Уджи, един от най-старите и найвисоко ценени чайове в Япония) и др.
16. Монаси преминават през бамбуковия мост Су Тонг Пае - Кунг Мей Сак, Тайланд
Мостът е построен от местната общност през 2012 г. и е дълъг 500 метра. Предполага се, че това е най-дългият бамбуков мост в Тайланд. Той се издига над оризови полета и река Мае Са На и свързва село Кунг Мей Сак с храма Ит Су Тонг Пае. Няколко пъти в годината се провеждат будистки церемонии с шествие и дарения за монаси. Местните жители казват, че ако си пожелаете нещо, когато прекосите моста, то ще се сбъдне.
17. Момчета на стъпалата на известния Тоорджи кладенец – Джодпур, Индия
Toorji Ka Jhalra (Стъпаловиден кладенец Тоорджи) е построен в Джодпур през 1740-те. През деня може да се видят местни деца да се разхлаждат от жегите, като използват стъпалата на кладенеца да скачат в хладните води. Изградена от розово-червен пясъчник, структурата се простира на около 60 метра надолу. Някога е била украсена от различни дърворезби.
18. Жена в Джодпур – Джодпур, Индия
Облеклото в Индия зависи от различните етнически принадлежности, география, климат и културни традиции на хората в различните региони на Индия. Одни – розовата дреха на тази снимка се носи върху блуза, единият й край е прибран в полата, а с другия край се покриват главата или раменете. Има голямо разнообразие от цветове и дизайни, които варират в различните региони и касти. На някои места е задължително жените да носят одни като воал, особено пред по-възрастните в знак на уважение.